Източник: Pixabay
Време за прочитане: осем минути
На 10 юли България и Хърватия бяха официално въведени в ERM II – единният валутен механизъм на Европейския съюз. Ако се питате какво прави това събитие толкова важно, как работи ERM II, и какви са ползите за страната от приемането на еврото, не пропускайте следващите редове.
Защо присъединяването ни към ERM II е толкова важно?
Като член на Европейския съюз (ЕС), приемането на еврото като национална валута е задължително, макар и да не е обвързано със срок. Самата дата зависи от това кога дадена страна реши да се присъедини към Европейския валутен механизъм (ERM II), наричан още и „чакалня“ на еврозоната.
„Влизането ни [в чакалнята на еврозоната] е исторически акт, който ще има значение за бъдещето на България, който трябва да ни обединява, който дава на страната ни тежест, каквато не е имала при решаването на европейските дела и надхвърля размера на нашата икономика и територия“.
Димитър Радев, управител на Българската народна банка
Преди да приеме еврото или дори да влезе в “чакалнята”, обаче, дадената страна се ангажира да задоволи редица изисквания и да въведе реформи във финансовия сектор, ако такива са необходими. Предварителният етап за приемането на еврото като национална валута продължава три години, като в случая на България се очаква еврото да замени лева през 2023 г.
Какво представлява ERM II и как работи?
Създаден на 1 януари 1999 г., механизмът за обменни курсове ERM II има за цел да гарантира, че плаващия валутен курс между еврото и други валути в рамките на Европейския съюз не нарушават икономическата стабилност на единния пазар. Освен това, ERM II изпълнява и ролята на регулатор, на чиито изисквания трябва да отговори всяка държава, желаеща да се присъедини към еврозоната. Литва е последната държава, заменила националната си валута с единната европейска валута, като така общият брой на държавите-членки на еврозоната към момента е 19.
Принципът на действие на ERM II е прост – всяка валута на държава-членка на ЕС следва да се фиксира спрямо еврото, като колебанията между двете валути не бива да надвишават определени граници. Така например, от България се очаква да поддържа курса на лева в диапазон от плюс-минус 15% спрямо централния курс, който в случая ще бъде 1.95583 лв. за едно евро. Тъй като курсът BGN/EUR е фиксиран от валутния борд, обаче, този диапазон от 15% по-скоро представлява формалност, отколкото пречка.
Защо България отложи присъединяването си към еврозоната?
Страната ни започна да се подготвя за ERM II още през 2018 г., като се очакваше България да стане новото попълнение в ERM II и банковия съюз в средата на 2019 г. Но докато правителството проведе множество успешни реформи, забавянето дойде след като Европейската централна банка (ЕЦБ) установи остър недостиг на капитал от страна на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Инвестбанк, както и че банковото законодателство в страната не отговаря на изискванията на банковия съюз.
Основните изисквания на ERM II са свързани най-вече с:
– Надзора на небанковия финансов сектор
– Рамката за несъстоятелността
– Рамката за борбата с изпирането на пари
– Управлението на държавните предприятия
Усилията за присъединяването към еврозоната бяха временно замразени и поради настъпването на коронавирусната пандемия. През април тази година сроковете бяха удължени, за да се осигури необходимият капитал на Първа инвестиционна банка – последното условие на Европейския съюз, стоящо между България и ERM II. Условието бе изпълнено през месец юни чрез изкупуването на част от новата емисия акции на ПИБ от държавната Българска Банка за Развитие.
България и еврозоната: плюсовете от присъединяването
Положителните ефекти от този ход са многобройни, като някои от тях вече се усещат още с постъпването на страната в ERM II. Нека разгледаме кои са те.
По-засилен мониторинг
Присъединяването на България към единния надзор на банките в еврозоната ще подобри инвестиционното и потребителското доверие към банковия сектор и ще ограничи опитите за изпиране на пари и други лоши практики.
Членството ни в ERM II ще свърже и мостовете между Българската народна банка и ЕЦБ, което ще доведе до по-тясно сътрудничество между двете институции. Това, разбира се, означава и по-засилен мониторинг, изразяващ се в директния надзор над значимите в страната банки от ЕЦБ – разпоредба, която ще влезе в сила на 1 октомври 2020 г.
Според експерти затягането на регулациите и по-стриктното наблюдение на банковия сектор ще даде на България известни гаранции и спокойствие в напоследък бурната финансова обстановка в световен мащаб.
Подобрен кредитен рейтинг и международен имидж
Според бившия министър на икономиката Николай Василев членството на България в ERM II ще “промени международния ѝ имидж и начина, по който я възприемат бизнес средите по света”. Подобно е мнението и на редица финансови експерти, според които валутното обединение ще доведе и до покачването на кредитния рейтинг на страната.
Добрият национален кредитен рейтинг е важен, тъй като той дава възможност на държавата, бизнесите и гражданите да вземат заеми срещу по-ниски лихви и улеснява директните инвестиции в икономиката на страната.
Според доклад, изготвен през април 2018 г. от Института за пазарна икономика (ИПИ), присъединяването към валутния механизъм на еврозоната “ще е свързано с поемане на ангажименти за структурни промени, които да гарантират „висока степен на устойчива конвергенция“, както изисква чл. 140 от Договора за функционирането на ЕС”. Институтът е на мнение, че очакваният кумулативен ефект от реформите по всяка вероятност ще е съпоставим с този от периода 1997 г. – 2007 г., когато страната се радваше на добър икономически растеж благодарение на реформите и подготовката за присъединяването си към Европейския съюз.
По-бърз и плавен изход от финансови кризи
Отново в доклада на ИПИ се посочва, че влизането на България в ERM II ще ѝ предостави достъп до общите фондове на еврозоната, сред които 700-милиардния Европейски механизъм за стабилност, единния механизъм за преструктуриране на проблемни банки и достъпа до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ. Това, от своя страна, би подсигурило страната срещу бъдещи кризи и съществено би ограничило рисковете за банковата ѝ система.
„Влизането в еврозоната е вид антикризисна мярка, това ще ни помогне да излезем по-лесно от кризата. . . . Големият положителен ефект от присъединяването към еврозоната ще бъде върху реалния сектор на българската икономика – привличане на нови производства и услуги (изнесени работни места).“
Георги Заманов, главен изпълнителен директор на Алианц Банк България
Превръщането на България в магнит за нови инвестиции
Според някои експерти присъединяването ни към ERM II ще доведе до нов прилив на чуждестранни инвеститори, като същевременно ще подобри и оптимизма на местните бизнеси, които сега ще могат по-лесно да си осигурят финансиране.
Друг позитив на еврозоната е редуцирането на транзакционните разходи по обмен на валута, както и на таксите по банкови преводи. Според друго проучване на ИПИ само спестените разходи по обмяна на валута в сферата на външната търговия би надвишила сумата от €450 млн. на годишна база.
България и еврозоната: митове и спекулации
Откакто първоначално бе обявено решението на България да се присъедини към еврозоната, критиците непрестанно повтарят няколко ключови тези в полза на запазването на лева които, обаче, са по-скоро преувеличения. Нека разгледаме кои са те:
– Присъединяването към ERM II ще доведе до по-висока инфлация (ръст от поне 1%). По данни на ЕЦБ, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и други институции, наблюдаваният проинфлационен ефект вследствие на приемането на еврото от различните страни-членки е бил не повече от 0,3%.
– Икономиката ще забави своя ход. При направено сравнение между страни-членки от Централна и Източна Европа и тези извън нея данните разкриха, че при скорошните членки на еврозоната не се наблюдава спад в икономическото развитие вследствие на преминаването към еврото, а дори напротив – ръст.
– България ще последва съдбата на Гърция. Страната ни е със 7 пъти по-нисък държавен дълг от южната ни съседка, както и с по-висок икономически растеж на годишна база, което прави това изказване крайно преувеличено.
Разбира се, не всички опоненти на присъединяването на България към еврозоната си служат единствено с митове. Според Стив Ханке, виден американски икономист и преподавател в американския университет “Джонс Хопкинс”, известен в България и като “бащата на българския валутен борд”, основен минус на едновалутна зона като еврозоната е, че тя би могла да доведе до отслабена фискална дисциплина:
“Левът е клонинг на еврото с валутния борд. Също толкова добър колкото еврото е по отношение на номиналната си стойност. Но системата на валутния борд е по-добра и левът е по-добър, защото бордът налага твърдо бюджетно ограничение на фискалните власти в България.
Те не могат да вземат пари от Народната банка. Това е твърдо бюджетно ограничение. Ето защо от 1997 г. насам България се представя чудесно от фискална гледна точка.”
Стив Ханке
Друг аргумент на американския професор е отнемането на суверенитет на България, що се касае до паричната ѝ система. Според него, “ако нещо лошо се случи с еврото, България може да смени резервната валута на щатски долар, злато, или друга валута”.
Сключването на валутен пакт с останалите членки на еврозоната, от своя страна, би означавало страната да изпрати голяма част от валутните си резерви във Франкфурт, които “ще се контролират частично от ЕС и Европейската централна банка”.
Заключение
Повечето експерти, включително и ИПИ, са единодушни, че присъединяването на България към ERM II е стъпка в правилната посока, тъй като страната вече е извън групата на държавите с прекомерни макроикономически дисбаланси, а нейният кредитен рейтинг наскоро бе повишен. А изпусне ли се тази възможност сега, възможно е да минат още много години преди на България да ѝ се предостави нова възможност да влезе в чакалнята на еврозоната.
Какви ще са истинските последици от приемането на еврото тепърва предстои да разберем. Ясно е само едно – участието ни в ERM II ще изисква много реформи във финансовата ни система, които ще имат за цел да осигурят по-добра прозрачност на финансите на България както пред ЕС, така и пред местните бизнеси и гражданите на страната. България вече е одобрила промяната на над 15 закона от момента на кандидатстването си в еврозоната.
***
Разгледайте как еврото се представя спрямо щатския долар и други валути напълно безплатно! Делтасток ви дава възможност да търгувате CFD инструменти върху курса на еврото срещу всички основни валути, като щатския долар, британската лира, японската йена и швейцарския франк, в реална пазарна среда и без риск от загуба на средства.
