Глобалната пандемия от коронавируса COVID-19 предизвика значителни сътресения на пазарите и сериозна криза в почти всички сектори на глобалната икономика, но има някои, които са по-засегнати от други.
Една от най-големите и ясно видим жертви е авиоиндустрията. Пострадаха и производителите на самолети, и авиокомпаниите и по всичко личи, че проблемите за тях тепърва започват.
Ситуацията
По-рано тази седмица Международната асоциация на въздушния транспорт (IATA), която е най-голямата организация на авиокомпаниите, изнесе данни, че до два месеца повечето авиокомпании ще изразходят финансовите си средства.
Изчисленията са, че индустрията ще има нужда от $200 млрд., за да преодолее катастрофалния ефект от затворените граници, ограничените пътувания и спрените полети. Авиокомпании от цял свят, големи и малки, приземяват самолетите си и пускат персонала си в неплатен отпуск.
Тази седмица подобни мерки предприе австралийската Qantas, която пусна 2/3 от своите 30 000 служители в отпуск след като спря всички международни полети. „Тъжният факт е, че търсенето буквално изчезна по причини извън нашия контрол“, отбелязва изпълнителният директор на Qantas Алън Джойс в писмо до служителите, цитирано от Reuters. “Просто няма работа за всички”.
Американският гигант Delta съкрати полетите си със 70%, приземи над 600 самолета и намали корпоративните заплати с 50%, докато дойдат по-добри времена и търсенето се увеличи. В сряда акциите на големите американски авиокомпании паднаха драстично, след като администрацията на Доналд Тръмп предложи $50 млрд. в заеми под условие, но не и директна помощ, както беше поискала индустрията.
Норвежката нискотарифна авиокомпания Norwegian Air, която в предишните няколко години разширяваше бизнеса си със завидни темпове, поръчваше нови самолети Boeing и предлагаше трансатлантически полети от голям брой европейски летища, е пред фалит. След като норвежкото правителство отхвърли молбата за финансова помощ, тази седмица Norwegian Air започна масови съкращения, освобождавайки временно над 7000 служители и отмени още 4000 полета в добавка към вече спрените полети.
Друга нискотарифна компания – британската EasyJet – поиска помощ от британското правителство и постигна споразумение с профсъюза на пилотите за мерки за избягване или поне минимизиране на съкращенията, които включват замразяване на заплатите и неплатен отпуск от 23 март до 22 юни.
Virgin Air и Ryanair също временно съкратиха драстично броя на полетите поради рязко спадналото търсене и ограниченията по европейските граници.
Подобни мерки взеха и всички останали европейски авиокомпании, сред които скандинавската SAS, финландската Finnair, Austrian Airlines, IAG – компанията собственик на British Airways, Aer Lingus и Iberia, която спря всички полети до Китай и Италия и рязко намали броя на тези до Азия и други дестинации. Lufthansa и British Airways предупредиха, че може да се наложи в някакъв момент за кратко цялостно да спрат полетите, а чешкият национален превозвач Czech Airlines обяви, че временно прекратява дейност в Чехия за неопределен период.
В същото време всички авиокомпании обявиха, че ще търсят държавна помощ и пакети от мерки, за да преодолеят кризата. Анализатори на сектора, обаче, смятат, че голям брой ще фалират.
Прогнозите
Повечето експерти са съгласни, че настоящата ситуация е безпрецедентна за индустрията и ще има по-жестоки последици и от кризата след атаките в Ню Йорк на 11 септември.
Според базираната в Сидни глобална консултантска компания „Център за азиатско-тихоокеанска авиация“ (CAPA), ако авиокомпаниите не получат правителствена помощ, до края на май половината от 800-те компании по света ще фалират. Сред първите жертви ще бъдат по-малките и слабо капитализирани авиокомпании, но големите също няма да бъдат пощадени и това неизбежно ще доведе до преструктурирането на индустрията. Предвижданията на CAPA са базирани на наблюдения върху проблемите с паричните потоци на 40 средни и големи авиокомпании, плюс проекции и анализ за останалите.
„Много е просто“, коментира Питър Харбисън, председател на САРА, цитиран от Forbes. “Повечето от 800-те компании по света ще фалират, ако нямат приходи три-четири месеца.” А това е така, защото авиоиндустрията е силно зависима от паричните потоци. Най-големият актив – самолетите – са взети на изплащане и компаниите трябва да имат постоянен приток от средства, за да си покриват вноските. Но когато самолетите не летят, приходите секват, докато плащанията по вноските си вървят и компаниите бързо изчерпват финансовите си резерви.
Анализът на САРА се потвърждава и от твърденията на Airlines for America – обединението на най-големите американски авиокомпании, сред които United, Delta и American, което поиска от правителството директна помощ от $25 млрд., плюс още толкова като заеми. Организацията, цитирана от FT, предупреди, че всичките ѝ седем членове ще свършат парите до края на годината, ако кризата се проточи.
Австралийската регионална авиокомпания Regional Express също предупреди, че паричните ѝ запаси ще се изчерпят бързо, ако не получи помощ от правителството. В същото време националният превозвач Qantas обяви, че има достатъчно резерви, за да се справи с кризата.
Предупреждения идват и от други големи и стабилни авиокомпании. Изпълнителният директор на Lufthansa, която спря около 95% от полетите си, Карстен Шпор, отбеляза, че ако кризата се проточи, авиокомпаниите няма да могат да работят без държавна помощ. Думите му бяха подкрепени и от шефа на EasyJet Йохан Лундгрен: „Ако това продължи дълго, ще има много фалити в авиоиндустрията“ каза той, цитиран от ВВС. „Аз работя в сектора от 30 години и никога не съм виждал подобно нещо.“
Производителите на самолети също ще пострадат. Boeing, който вече се намираше в неприятна ситуация заради приземените Boeing 737 MAX, предупреди, че на сектора ще са необходими $60 млрд., за да се справи с кризата.
Същевременно, много други правителства освен това на САЩ вече обявиха, че ще вземат мерки, за да подпомогнат авиокомпаниите. Австралия съобщи, че подготвя пакет, който ще включва временна отмяна на държавни такси и акциз върху самолетните горива. Индия обмисля пакет на стойност $1.6 млрд., включващ, подобно на Австралия, временна отмяна на държавни такси върху сектора, а правителството на Тайван покани представители на индустрията за обсъждане на мерки. Нова Зеландия обяви първи транш от помощ на стойност $344 млн. за националния превозвач Air New Zealand, който обяви, че ще поддържа минимален брой маршрути и вече съкрати 130 служители.
Както е видно, положението на авиационния сектор вече е твърде тревожно и по всичко личи, че няма изгледи за нормализиране в идните седмици. Остава да видим дали мерките, предложени от правителствата, ще бъдат успешни и да се надяваме, че в близките месеци пандемията от коронавируса ще отслабне дотолкова, че да можем да се завърнем към обичайния си начин на живот и пътуване.
