Тази седмица вниманието на инвеститорите е приковано към действията на централните банки, особено Федералния резерв и Европейската централна банка (ЕЦБ). Двете банки ще обявят решението си за основния лихвен процент на фона на неочакваните повишения на лихвените проценти от Централната банка на Австралия и Банката на Канада от миналата седмица. Тези ходове, противно на преобладаващия консенсус, не само разтърсиха финансовите пазари, но и промениха дискусията около трайността на настоящите лихвени проценти. Финансовите пазари сега се сблъскват с осъзнаването на възможността дългоочакваното намаление на лихвените проценти да не се случи тази година.
Едно от основните предизвикателства, пред които са изправени централните банки в световен мащаб, е проблемът с упоритата базова инфлация. Този проблем, който все още не е решен, беше допълнително усложнен от изненадващите повишения на лихвените проценти миналата седмица. Тези събития предизвикаха нова серия от предположения, че очакваната „пауза“ на Федералния резерв в корекциите на лихвените проценти може да не е толкова предрешена, колкото се предполагаше по-рано. Към момента вероятността за 25 базисни точки покачване на лихвения процент от Фед е малко под 30%.
Тъй като ЕЦБ изглежда е на прага да увеличи лихвения процент с 25 базисни пункта тази седмица, ход, който се очаква да бъде последван от Швейцарската национална банка и Банката на Англия през следващата седмица, позицията на Федералния резерв може все повече да изглежда като отклонение. Това разминаване става още по-изразено в светлината на последните индикации от членовете на борда на Фед. Преди да навлязат в периода на медийно мълчание, тези членовете намекнваха за потенциална пауза в корекциите на лихвите през юни, съчетана с възможността за ново увеличение през юли.
Пейзажът на глобалните финанси, обаче, непрекъснато се променя и последните събития допълнително размътиха водите. ОПЕК+ – група от големи страни производителки на петрол – обяви нова серия от съкращения на производството. Междувременно, перспективата за по-високи цени на селскостопанските стоки се очертава на хоризонта, подтикната от саботажа на украински язовир, който доведе до наводнение на много земеделска земя.
Инфлационният натиск остава широко разпространено предизвикателство, като темповете на инфлация надвишават целевия процент за всички централни банки. Това повдига критичен въпрос: изправен пред този натиск, може ли Федералният резерв на САЩ реалистично да си позволи да натисне бутона за пауза? Или предвид дефлационния натиск, произтичащ от Китай, техният предпазлив подход всъщност е разумна стратегия?
Икономическият растеж вече показва признаци на забавяне в Китай в ерата след пандемията. Европа, Германия и ЕС са изправени пред техническа рецесия, като Обединеното кралство вероятно е в поело в подобна посока. Търсенето на петрол и газ също се забавя, добавяйки още затруднения към ситуацията. Решенията, взети от централните банки тази седмица, ще изиграят ключова роля при определянето на бъдещия им курс на действие и ще покажат колко още са готови да чакат, преди да предложат някаква информация кога очакват да спрат цикъла на повишаване на лихвите.
Нивата на инфлация, продължителността на политиката за по-високи лихвени проценти и устойчивостта на икономическия растеж са далеч от сигурни и решенията на централните банки се очаква да зададат посоката на финансовите пазари.
Ивайло Чаушев
Главен пазарен анализатор на “Делтасток”
Предупреждение за риск:
Тази статия е с информативен характер. Публикуваната тук информация не представлява предложение за покупка и/или продажба на някой от споменатите финансови инструменти.
„Делтасток“ АД не носи отговорност за грешки, неточности или пропуски, нито за загуби, реализирани в резултат на прилагането или съобразяването с публикуваната информация.
73% от сметките на непрофесионални клиенти губят пари от ДЗР.
