Източник: Depositphotos
COVID-19 продължава да се разпространява с тревожни темпове, като към дата 4 март вирусът вече е заразил повече от 90 000 души в над 20 държави.
И докато акциите на хонгконгската борса се търгуват на най-ниските си стойности от 2004 г. насам, американският индекс US30 се е сринал с над 3%, петролният пазар продължава да се свива, а авиокомпаниите отменят полети, златото се намира в отдавна невиждан апогей.
Въпреки това, по мнението на някои специалисти завишената през последните месеци цена на благородния метал ще навреди на пазара много повече, отколкото ще помогне.
Златото – единственият победител в схватката с COVID-19
Изминаха близо три месеца откакто вирусът бе за пръв път разпознат от китайската медицинска общност. От тогава пазарите се превърнаха в бурно море от ценови пикове и спадове, а през последните седмици пазарите на акции и индекси претърпяха особено тежки загуби, когато трейдъри и инвеститори осъзнаха, че COVID-19 не е мимолетната заплаха, за каквато светът я бе взел първоначално.
“През последните няколко седмици поведението на инвеститорите бе изключително арогантно, въпреки явните признаци, че китайската икономика изпитва големи затруднения, както и че много от глобалните вериги за доставки са прекъснати”, коментира Ръс Молд, инвестиционен директор на AJ Bell в интервю пред BBC. “По всяка вероятност в момента същите тези хора осъзнават колко голяма заплаха всъщност представлява вирусът”, допълни той.
Междувременно, съмненията относно статута на йената като надеждно финансово убежище се засилиха след като през последните седмици вирусът нападна и японската валута. Но дори това не попречи на златото – друго традиционно убежище в смутни времена – да достигне пикови стойности през последните два месеца.
Рекордни цени за унция
В понеделник на 24 февруари златото се изстреля с 2,5% и достигна цената от $1680 за унция – най-високата стойност от февруари 2013 г. насам. Сумата представлява ръст от 10% от началото на годината, а някои анализатори дори изказаха предположения за възможността металът да пробие съпротивата при $1700.
Междувременно, бизнес активността в САЩ се сви драстично, отново за пръв път от седем години насам. А въпреки добрите печалби, все повече инвеститори се замислиха над това дали подхранваният от COVID-19 ръст на ценния метал няма да има негативно отражение върху пазара в дългосрочен план.
Златният дефицит вече чука на вратата
С покачването на цената на благородния метал, миньорите успяха съществено да увеличат приходите на акционерите, но с това още повече влошиха наболял проблем, който златодобивните компании усърдно избягват да обсъждат вече дълги години наред – а именно, че златните залежи на земята са на път да се изчерпят.
Последното разбираемо тревожи инвеститорите, които сега се питат каква ли би могла да бъде бъдещата възвръщаемост на индустрия, чийто ръст е изцяло обвързан със съдбата на изчерпаем (и неумолимо изчезващ) природен ресурс.
Исторически погледнато, цената на златото често се влияе от макроикономически фактори. Най-скорошният скок до $1700, например, е продиктуван от паниката, съпътстваща китайския коронавирус. Доброто финансово представяне на златодобивните компании, обаче, е само привидно – всяка новина относно постигнат напредък с борбата против вируса рискува да срине цената на метала за броени часове.
Поне на теория, при гарантиран непрекъснат златодобив подобни периоди на висока волатилност не биха представлявали проблем за инвеститорите, тъй като:
– При повишено търсене на метала, в допълнение към добиваното злато ще нарасне и присъствието на разпродадени златни бижута, кюлчета и друг вид злато за претопяване, което ще спомогне за своевременното посрещане на нуждите на индустриите.
– При слабо търсене ниските цени ще окуражат банки и инвеститори да се презапасят с ценния ресурс като предпазна мярка срещу бъдеща криза.
С други думи, докато предлагането от страна на златодобивните компании остава константа, подобни би следвало да бъдат и печалбите.
За съжаление, обаче, не такава картинка рисува действителността.
Златодобивът – мисия (почти) невъзможна
По-рано през февруари главният изпълнителен директор на Barrick Марк Бристоу направи смразяващо разкритие, въпреки доброто финансово представяне на компанията и последвалия скок в цената на акциите (4%). Според него, в рамките на настоящата и идната година добивът на злато ще достигне своя пик, а след това ще навлезе в неспирна низходяща корекция.
Дори и сроковете на всички текущи проекти да бъдат спазени, коментира Бристоу, до 2029 г. компанията прогнозира глобалният златодобив да спадне с 30%. Това всъщност не са нови факти, тъй като още през 2015 г. Световният съвет по златото (The World Gold Council) отправи предупреждение, че пазарът е на път да достигне пиковите си стойности, както и че оттам насетне ще се наблюдава все по-слаб добив на ценния метал.
И докато недостатъчното предлагане несъмнено би довело до ръст в цените на кюлчетата, то маржовете и общите приходи на компаниите в сектора е възможно да претърпят осезаем срив, защото те могат да се видят принудени да добиват по-нискокачествено (и поради това по-евтино) злато или да влязат в преразходи, свързани с достигането на по-труднодостъпни залежи.
Как всичко това се отразява на златодобивните компании?
В миналото секторът бе многократно критикуван поради слабите инвестиции в по-ефикасни технологии за златодобив, рутинното влизане в преразходи при придобиването на нови компании и неспирно нарастващия нетен дълг.
Днес, тази тенденция продължава – докато компаниите се надпреварват да покачват дивидентите си, те отново до голяма степен пренебрегват инвестициите в по-висококачествена техника, която да увеличи маржа на печалбата.
Поради тази причина много инвеститори са принудени да избират между дивиденти в краткосрочен план и финансова стабилност за индустрията в дългосрочен план. Според Джош Улфсън, анализатор за RBC Capital Markets, намирането на златната среда между тези две инвеститорски нагласи ще бъде от ключово значение за бъдещето на индустрията.
Алтернатива ли са виртуалните валути?
Какво ще стане когато залежите на златото – един от най-популярните активи-убежища в историята на пазарите – изчезнат от световната карта? Именно на този въпрос се опитват да си отговорят централните банки, които все повече насочват взора си към виртуалните валути.
През юни 2019 г., Международният валутен фонд (International Monetary Fund) публикува резултатите от анкета, изпратена до централни банки от цял свят. От общо 96 отговора, 20% от участниците в анкетата вече “активно обмислят” създаването на своя собствена дигитална валута.
На теория, подобен ход би довел до по-бързото извършване на клиринг и сетълмент услуги, което пък от своя страна би намалило зависимостта на централните банки от благородния метал. По този начин, виртуалните валути биха могли да изиграят ключова роля при определянето на цената на златото през идното десетилетие и напред.
На прага на една нова епоха
Въпреки стопяващите се естествени залежи, благородният метал все още си остава надеждно средство за диверсифициране и предпазване на инвестиционното портфолио в периоди на висока финансова волатилност – факт, изцяло подкрепен от случващото се в момента на пазарите в следствие на коронавируса. Безспорно, друг плюс в полза на златодобивните компании са и нарастващите дивиденти, като потенциални инвестиции в повишаването на ефикасността на добива биха направили сектора още по-примамлива инвестиция.
Що се отнася до централните банки и предложеното от тях решение, единствено времето ще покаже дали емитирането на виртуални валути ще се окаже неуспешен експеримент или пък ще доведе до трайното изместване на златото от списъка с “активи-убежища”.
***
Търгувайте злато и акциите на водещи златодобивни компании като Barrick Corp и Newmont Corp като CFD през лесна за ползване трейдинг платформа с над 50 инструмента за пазарен анализ.
