От началото на годината светът живее със заплахата на новия коронавирус SARS-CoV-2, добил по-широка популярност с името на заболяването, което причинява – COVID-19. Той е опасен и за хората, и за икономиката и макар в началото тревогите за икономиката да бяха умерени, в последните няколко седмици песимизмът, на моменти достигащ до апокалиптични прогнози, обзема и анализаторите, и инвеститорите, и бизнесмените, били те малки или големи, и обикновените хора.
Въпросите кое е по-важно – икономиката или здравето, предизвикват остри полемики. Затова попитахме Мартин Търпанов – професионален дилър с над 15-годишен опит, Ръководител направление „Търговия с дългови ценни книжа“ в „Делтасток“ АД и член на борда на компанията, за мнението му за положението на глобалната икономика, мерките и последиците от пандемията.
Контекстът
Над две трети от населението в седемте най-развити страни в света (САЩ, Япония, Великобритания, Италия, Франция, Германия и Канада) смятат, че кризата с коронавируса ще се отрази негативно на финансите на домакинството им.
Според проучването на компанията за пазарни анализи Kantar, цитирано от Reuters, най-песимистични са жителите на най-тежко засегнатата от пандемията Италия (82%), следвани от тези в САЩ (74%) и Великобритания (70%), а най-оптимистични са в Германия.
След едва няколко седмици на строги карантинни мерки и ограничения за движение на хора и стоки и принудителното затваряне на цели индустрии и редица малки бизнеси в някои държави, притесненията за глобалната икономика стават все по-сериозни и основателни. Ако в началото на разпространението на Covid-19 предимно в Китай и други азиатски държави очакванията бяха само за известен спад, разпростирането на заразата в цял свят и най-вече в Европа и Северна Америка, накара анализаторите да рисуват все по-апокалиптични сценарии и да говорят за рецесия и дори депресия.
Световните пазари полудяха и отбелязаха исторически спадове, невиждани от последната голяма финансова криза през 2008-2009 година. Търговията на големите американски борси беше спирана многократно, тъй като резкият спад на водещи индекси задейства защитните механизми, чиято цел е именно да предотвратяват подобни сривове. Някои валути, като например британският паунд, поставиха мрачни рекорди, бележейки спадове, невиждани от средата на 80-те години на миналия век.
Ценови движения на GBP/USD за периода 2005 – 2020 г.
Данни на IHS Markit от тази седмица показват, че еврозоната затъва в най-голямата си криза от създаването си преди 21 години. Настроението на немския бизнес е отбелязало най-големия си спад от обединението на двете Германии през 1990 насам, сочат данните на Института за икономически проучвания Ifo. Ifo индексът на бизнес климата спада с 10 пункта за един месец и е най-нисък от юли 2009 г. „Немската икономика е в шок“, отбелязва институтът.
Но мрачните настроения далеч не са само в ЕС. От средата на месеца анализатори и икономисти обявиха, че глобалната икономика е в рецесия, а Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди, че ще са нужни години за справяне с икономическите последствия от коронавируса.
Прогнозите
Мнението на световните организации и международните анализатори се споделя и от Мартин Търпанов: „Прогнозите на всички анализатори са еднозначни и категорични – предстои шокова и дълбока рецесия, която като магнитуд бива сравнявана с кризата от 2008 г. и дори с Голямата депресия от 1931 г.“, посочва той. „Разбира се, повечето експерти са на мнение, че дълбочината на предстоящата криза зависи от продължителността на пандемията, икономическите щети, които ще нанесе и скоростта, с която ще бъдат имплементирани различните видове мерки предприети от централните банки и правителствата.“
В песимистичен сценарий, ако пандемията се проточи и ограниченията продължат още 6-9 месеца, глобалната икономика ще бъде напълно парализирана, а спирането на основни производства, нарушаването на веригите на доставки, рязкото покачване на безработицата и съответното свиване на потреблението, неизбежно ще доведат до двуцифрен спад на БВП в много страни. По оценката на Мартин Търпанов, в този случай възстановяването би отнело между 1,5 и 2 години, тоест най-рано края на 2021 г.
При оптимистичния вариант и утихването на пандемията в рамките на 1-3 месеца и благодарение на агресивните монетарни и фискални мерки на международните организации, централните банки и правителствата, Мартин Търпанов очаква икономиките да претърпят т.нар. V-shape или U-shape възстановяване, т.е. първоначален рязък спад на растежа, последван от подобен по магнитуд ръст за сравнително кратък период от време. При този случай глобалната икономика би се възстановила до края на тази година.
И при оптимистичния, и при песимистичния сценарий, тази рязка и неочаквана криза ще засегне всички сектори на икономиката. Най-големи загуби ще претърпят секторите на транспорта, туризма и автомобилостроенето, но според Мартин Търпанов ще има и по-слабо засегнати: някои производители на лекарства и медицински изделия, различните платформи за стрийминг и домашни развлечения, както и компаниите от хранително-вкусовата промишленост.
Мерките
Изправени пред перспективата за тежка рецесия, международните финансови институции, националните правителства и централните банки обявиха серия от мерки.
Още в началото на коронавирус кризата в Европа и САЩ, американският Федерален резерв (ФЕД) намали лихвения процент, същото направи и Банката на Англия, но Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да не го променя, поне засега. В същото време Международният валутен фонд отдели $50 млрд., които ще са достъпни за развиващите се икономики чрез различни програми на организацията.
Националните правителства също започнаха да взимат мерки.
По-рано тази седмица Сенатът на САЩ единодушно прие закон, отпускащ безпрецедентната сума от 2 трилиона долара в помощ на безработните и индустриите, засегнати от коронавируса, както и значителни суми за закупуване на допълнително медицинско оборудване.
Германското правителство също развърза кесията и обяви, че ще увеличи държавния дълг със 156 млрд. евро, за да подпомогне икономиката. Пакетът от мерки включва субсидии както за малкия и средния бизнес, така и фонд в помощ на големи компании, програма за неограничено кредитиране на бизнеса и финансиране от над 3 млрд. евро за болниците в страната.
Франция представи пакет от мерки на стойност 45 млрд. евро в помощ на компаниите, пострадали от кризата, част от които под формата на забавяне на изискуемите плащания към държавата. В допълнение, правителството съобщи, че отделя 300 млрд. евро за гаранции по заеми и ще използва всички възможни мерки, за да помогне на големи компании в криза.
Също тази седмица, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел оповести намерения за общоевропейски пакет от мерки и стимули, подобен на плана „Маршал“ за подпомагане на икономиките на страните-членки.
Мартин Търпанов смята, че мерките, взети до момента от двете основни централни банки – ФЕД и ЕЦБ и правителствата на големите глобални икономики, са своевременни и адекватни. „Те целят успокояване на финансовите пазари и създаване на мрежа за безопасност (safety net) за определени стратегически субекти като банките и финансовата система като цяло“, отбелязва той. „Разбира се, тази криза не е по своето естество финансова и пряко зависи от продължителността на пандемията, което прави вземането на мерки един продължителен и динамичен процес.“ Но най-важното според Мартин Търпанов е основните централни банки и правителства да действат координирано и синхронизирано.
Ситуацията в България
На фона на общата картина, България не остава изолирана – нито от коронавируса, нито от икономическите тревоги, породени както от мерките и ограниченията на местно ниво, така и от все по-мрачната глобална ситуация.
Първите пострадали бяха местата за развлечения, магазините (без аптеки, хранителни магазини и дрогерии), ресторантите, баровете и културните институции. Но още през втората седмица от въвеждането на извънредното положение започнаха да затварят, макар и временно, големи производства – на авточасти и други индустрии, а оръжейният завод „Арсенал“ съобщи, че ще съкрати 2000 души от 9000 човека персонал, считано от края на април. Причината и в двата случая е международното положение – спад в търсенето и поръчките, несигурни пазари, нарушени вериги на доставки.
И това вероятно ще бъде само началото, като се чуват прогнози, че може да фалират до 60% от бизнесите в България. Според Мартин Търпанов подобен сценарий би бил възможен, само ако не се вземат своевременни подкрепящи фискални мерки и се допусне хаотично протичане на икономическите процеси.
Източник: НСИ, “Статистически справочник 2019”
А в същото време, коментира той, България навлиза в тази криза с изключително стабилна икономика и устойчива фискална позиция. „Страната постига постоянен ръст на БВП над 3% за последните няколко години, а безработицата е на историческо ниско ниво от малко над 5%“, казва Мартин Търпанов. „Покритието на валутния борд е близо 150%, а фискалният резерв към края на февруари е малко над 10 млрд. лева. Банковата система се радва на много добра ликвидност и отлична капитализация.“
Източник: НСИ, “Статистически справочник 2019”
Мерките в България
Засега по всичко личи, че българското правителство предприема сравнително предпазливи мерки и не е склонно да раздава щедри суми. Тази седмица министър-председателят Бойко Борисов оповести пакет от 4.5 млрд. лв. Част от тях ще отидат за увеличаване на капитала на Българската банка за развитие, друга – за гаранции за безлихвени заеми на хора в неплатен отпуск, 1 млрд. лв. помощи за фирмите, които запазят работните места, отделят се допълнителни суми за социални разходи и др. От своя страна БНБ обяви пакет от 9.3 млрд. лв. за „запазване на устойчивостта на банковата система и засилване на нейната гъвкавост за намаляване на негативните ефекти от ограниченията, произтичащи от пандемията, за гражданите и фирмите“
Мартин Търпанов определя мерките към този момент като „напълно адекватни“ за този етап от кризата. „Вземането на допълнителни мерки и респективно увеличаването на публичните разходи за тяхното имплементиране следва да бъде динамичен процес и следствие на много задълбочена и адекватна оценка на икономическите щети върху отделните субекти“, отбелязва той, но добавя, че поради факта, че България се намира във валутен борд, има и известни ограничения за евентуалните последващи мерки: „За съжаление при условията на валутен борд БНБ, за разлика от ФЕД и ЕЦБ например, не може да провежда парична политика и, респективно, може да бъде използван много ограничен монетарен инструментариум. Затова и всички възможни мерки биха били от фискално естество – директни заеми от хазната за големи структуроопределящи компании, директни трансфери за социално уязвими групи, формиране на специален фонд, който да придобива дялово участие в определени компании и да дава допълнителни гаранции по заеми. Много специално внимание следва да бъде обърнато на малките и средни предприятия като гръбнак на икономиката.“
По въпроса с това откъде българското правителство би могло да намери допълнителни средства за справяне с кризата, Мартин Търпанов посочва, че фискалният резерв от 10 млрд. лв. и добрата фискална позиция са буфер, но освен него, мерките могат да бъдат финансирани и чрез вътрешен и външен дълг. „Анализите показват, че при успокояване на финансовите пазари чрез тези два канала биха могли да бъдат мобилизирани между 5-7 млрд. лв на поносима цена“, казва той. „Местните банки и институционални инвеститори се радват на отлична ликвидност, за да поемат голяма част от потенциален вътрешен дълг, а ниската задлъжнялост и стабилни публични финанси на страната я правят желан емитент на международните дългови пазари.“
Все още никой не може да предвиди кога и как ще приключи пандемията от коронавируса, но разрастващата се глобална икономическа криза, породена от нея е неоспорим факт. Надеждите са, че ще бъде краткотрайна и икономиката ще се възстанови сравнително бързо, но реалността може да ни поднесе още неприятни изненади. Споровете кое е по-важно – здравето или икономиката – продължават.
