Източник: Pexels.com | Фотограф: Johannes Havn
Напрежението между САЩ и Иран изглежда леко спадна и пазарите се успокоиха. Но е напълно възможно враждебността между двете страни да се изостри отново и последиците от това да са непредвидими.
Въпросите за това кой има по-голяма армия и по-мощно въоръжение (отговорът и на двете е „САЩ“) вече са изяснени, но кой ще надделее – не съвсем. Експертите допускат, че Иран може да използва неконвенционални тактики, ако напрежението ескалира и се стигне до война.
Петролът – скритият коз на Ислямската република
Едно от основните оръжия би могъл да бъде петролът. „В момента, в който полетят бомбите в Близкия Изток, рискът някоя да удари петролна инфраструктура, е доста голям, просто защото там има много такава“, отбелязва Кристофър Хейнс, анализатор на суров петрол в лондонската консултантска компания Energy Aspects, цитиран от сп. Fortune. Но случайната бомба е сравнително малък риск.
Освен, че е един от най-големите производители на петрол, макар и в режим на санкции, Иран има потенциала сериозно да разстрои доставките от другите страни в региона. Инцидентите с инсталациите за преработка на петрол в Саудитска Арабия от миналата година, в които Иран отрече участие, но е главният заподозрян, показват, че това може да се случи много лесно, отбелязва агенция Bloomberg.
През септември 2019 г. йеменските бунтовници Хути (открито подкрепяни от Иран) поеха отговорността за атаките с дронове над инсталациите на Aramco, които ги извадиха от строя и временно намалиха саудитското производство на петрол с 5.7 млн. барела на ден. Това предизвика краткотрайно увеличение на цените, но пазарите се успокоиха сравнително бързо, след като Саудитска Арабия освободи резервите си, за да компенсира намаленото производство. Само месец след атаката, цените на петрола и пазарите се държаха така, сякаш това изобщо не се е случвало, отбелязва публикация на сп. Fortune.
Но нападенията с дронове над петролни инсталации далеч не са единственият начин да се предизвикат смущения в производството и доставките на черното злато.
Стратегията на Иран – нож с две остриета
Ормузкият проток, през който преминават танкерите, натоварени с 40% от глобалния добив на петрол (34 млн. барела), граничи от една страна с Оман и Обединените арабски емирства, а от другата – с Иран. А Иран отдавна е обявил, че в случай на война, ще го затвори и това ще предизвика много по-големи сътресения на пазарите от атаките над инсталациите на Aramco, тъй като няма бърз и лесен начин за компенсиране на намалените доставки. Но дали Иран би изпълнил заканата си, все още не е много сигурно.
Според публикация в сп. Fortune, затварянето на Ормузкия проток би навредило и на Иран, тъй като неговите танкери за Китай също минават от там. А Китай е една от малкото държави, които купуват петрол от Иран въпреки санкциите.
Могат ли САЩ и Русия да заместят Саудитска Арабия?
Имайки всичко това предвид, си струва да се отбележи, че светът е с усещането, че има достатъчно резерви от петрол. Това се дължи на растящия добив на шистов петрол в САЩ, благодарение на който страната се превърна в износител на петрол. Според най-новите данни на американската Енергийна информационна агенция (октомври, 2019 г.), страната е изнасяла 3.38 млн. барела на ден, което е с 1.1 млн. барела повече от октомври предходната година, но въпреки това е под предвижданията.
Все пак проект, следящ данните за износа на петрол показва, че това е съставлявало 12% от глобалния експорт за месеца. За сравнение, Саудитска Арабия е осигурила 27% от износа. Същевременно, през 2019 г. Русия отбеляза върхове в добива на петрол и кондензат (ултра лек петрол, добиван от газови находища), но страната се придържа към квотите си.
Според анализаторите, обаче, има едно голямо „но“ – петролните резерви се държат от Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства. В случай че напрежението между САЩ и Иран се засили отново и производството в региона бъде засегнато, може да възникне сериозен проблем, тъй като никой друг производител не може да замести добива на Саудитска Арабия. Така, дори и Иран да не предприеме никакви директни действия по прекъсването на доставките и производството, пазарите имат сериозно основание да следят с тревога случващото се в региона.
