Източник: Depositphotos | Автор:
Време за четене: 4 минути
След като в края на ноември се срина до тогава немислимото дъно от 13.44 за долар, вчера лирата потъна дори по-дълбоко до шокиращото ниво от 17.12 за долар след като Централната банка на страната отново понижи лихвения процент от 15% на 14%.
За сравнение, средната цена към средата на 2017 г. е била само 3.5 за долар. Въпреки това, в рамките на тази година лирата някак си успя да загуби над 40% от стойността си срещу щатския долар!
Докъде се простира кризата в Турция?
На този етап, анализатори вече предвиждат, че този абсурден тренд ще продължи в обозримото бъдеще, както и че ще доведе до силен ръст на инфлацията и прага на бедността в национален мащаб. Всъщност, кризата вече успешно успя да:
– Окуражи трупането на щатски долари
– Принуди Турция да прибяга до използването на ценните си международни валутни резерви за първи път от близо 8 години, с цел да продаде щатски долари и така да забави свободното падане на лирата
– Доведе до протести в цялата страна, породени от неодобрението на народа относно неадекватните политики на правителството и вече достигащата близо 20% инфлация, която безмилостно стопява техните спестявания
Но защо правителството изобщо позволи да се стигне дотук?
Монетарната политика на един президент
Отговорът е елементарен колкото е и ужасяващ – защото президентът така нареди. В съзнанието на турския президент Реджеп Таип Ердоган, с прогресивното свиване на лихвения процент той води “война за икономическа независимост” и счита, че политиката му ще погаси инфлацията, забърза икономическия ръст, подсили износа, ще създаде нови работни места и всичко това ще постигне заветната цел – да освободи страната от оковите на чуждестранните инвеститори. Всъщност, той е толкова убеден в правотата на “неортодоксалната” си теория, че към момента е уволнил трима председатели на Централната банка поради различния във вижданията.
На пръв поглед, статистическите данни поткрепят позицията на Ердоган, тъй като през третото тримесечие икономиката на Турция нарасна със 7.4% спрямо миналата година. Въпреки това, не само че стандарта на живот за турското население не се е подобрил, но поради нарастващата инфлация дори се е влошил. Сред причините за това са:
– Турските фирми, които зависят от вносни стоки, са изправени пред по-високи разходи, тъй като лирата вече има много по-малка покупателна способност
– Тези по-високи разходи се прехвърлят върху потребителите, което довежда до невероятно високи цени дори за най-основните нужди, като храна и енергия
– Икономиката на Турция също е много зависима и от външно финансиране, което означава, че предприятията, поели деноминирани в долари дългове, ще имат по-високи разходи за погасяване, тъй като лирата губи стойност спрямо долара
Ердоган – единственият виновник за кризата?
Честно казано, проблемът с турската лира не е отсега и започна да назрява още в началото на 2018 г. благодарение на комбинация от нарастващо геополитическо напрежение със Запада, дефицити по текущата сметка, свиване на валутните резерви и растящ държавен дълг. Упоритият отказ на Ердоган да повиши лихвения процент, обаче, съчетан със световната криза вследствие на все още продължаващата глобална пандемия, многократно влоши нещата.
И сега, когато инфлацията чука и на вратата на развитите пазари (над 6% в САЩ и над 4% в ЕС), Федералният резерв на САЩ бе принуден най-накрая да отмени политиките си за печатане на лесни пари, като с това допълнително подсили долара спрямо лирата.
Какво следва?
Както се убедихме покрай пандемията, всички централни банки са политизирани под една или друга форма, което в крайна сметка се отразява зле на спестяванията и покупателната способност на хората, които те се опитват да предпазят. Всъщност, главният финансов анализатор на DeltaStock Ивайло Чаушев смята, че когато централните банки най-накрая решат да се намесят и да предприемат съответните действия (според него това ще се случи около март – юни догодина), ситуацията вече ще е доста тежка.
Настоящата криза в Турция е недвусмислено предупреждение за това какво може да се случи, когато паричната политика в страната е основана на политически убеждения, а не на логически издържани икономически фундаменти. Това не означава, обаче, че други нации не биха могли да я последват ако и те като нея вземат безразсъдни пазарни решения.
Все пак, има и светлина в тунела: фиаското с турската лира е много добър пример за това как инфлацията може да излезе извън контрол, когато инструментите за управление на паричната политика не се използват правилно, така че можем единствено да се надяваме, че централните банкери навсякъде по света си водят бележки.
***
Търгувайте над 70 форекс двойки в реална пазарна среда и без риск от загуба на реални средства с демо сметка в Delta Trading.
