Източник: depositphotos.com
Време за прочитане: десет минути
Пандемията COVID-19 и усилията от страна на правителствата да държат ситуацията под контрол доведоха до смайващо високи разходи за всички страни по света.
През първото тримесечие на 2020 г., икономиката на Китай се сви с 6.8% на годишна база. Скоро тя бе последвана и от Еврозоната, чиито финанси също се свиха с 14.8% спрямо изминалата година, както и от САЩ със спад от 4.8% на годишна база.
Но може би нищо не е толкова страшно, колкото рекордните нива на безработицата в цял свят – може би най-високите от Втората световна война насам. В тази статия ще разгледаме как безработицата изглежда в различните точки на света, както и някои стратегии, които правителствата биха могли да използват, за да се справят с безпрецедентната ситуация.
Възможно е да не видим отново нивата на заетост отпреди 2020 г.
Според Международната организация на труда към ООН, глобалната икономика я очакват тежки времена. В доклада на организацията се предвижда пандемията да има разрушително финансово въздействие върху близо 1.6 млрд. работници в сивия сектор, като само през втората половина на 2020 г. се очаква да бъдат съкратени още 305 млн. работни места на пълен работен ден.
Икономистите се надяват, че многобройните финансови обезпечения, отпускани от правителствата и централните банки, ще бъдат достатъчни, за да върнат икономиката обратно в релси и да засилят търсенето на нови кадри. В идеалния случай, това би позволило на съкратените или излезли в принудителен отпуск служители да се завърнат към работното си ежедневие.
Тук, обаче, някои експерти се притесняват, че нанесеният преразпределителен шок на работната ръка може да доведе до трайни щети за някои компании или дори за цели сектори. Ако това се потвърди, за съкратените работници ще бъде много по-трудно да се върнат на работа поради занижения пазарен интерес, а това от своя страна би поддържало нивата на безработица високи.
„Милиони хора няма да имат възможността да се върнат на старата си работа. Всъщност, за известно време напред може изобщо да няма подходяща позиция в индустрията, в която работят.“
Джером Пауъл, управител на Федералния резерв на САЩ
Едно решение би могло да бъде преквалифицирането или физическото местене на кадри до балансиране на заетостта по региони. Това, обаче, би било твърде трудноемко и скъпо начинание както за останалите без работа хора, така и за самите правителства, които ще трябва да инвестират в по-сигурни и сложни социални системи.
Безработицата свива директните чуждестранни инвестиции
Отново по данни от ООН, директните инвестиции в глобален мащаб за годината се очаква да спаднат с 30% до 40% поради коронавирусната пандемия, като се предвижда тази тенденция да се запази и през 2021 г. Този рязък спад от $1.54 трилиона през 2019 г. до под $1 трилион представлява първият такъв срив от 2005 г. насам.
Източник: Конференция на ООН за търговия и развитие
По мнение на експерти, плавно възстановяване към предходния обем инвестиции можем да очакваме едва през 2022 г. Най-осезаем този недостиг на средства ще бъде в развиващите се страни. Същевременно, наложените противовирусни мерки ще принудят международните компании да преразгледат бизнес политиките си. Пет хиляди от водещите бизнеси в света вече са обявили, че приходите за последното им тримесечие са били със средно 40% по-ниски от очакваното, а някои индустрии дори отчетоха загуби. По-слабите печалби биха довели до по-ниски обратни инвестиции, които пък съставляват малко над 50% от директните чуждестранни инвестиции в света.
Паричният поток към развиващите се страни ще бъде засегнат особено тежко, тъй като ориентираните към износа и свързаните със суровини инвестиции са сред най-сериозно повлияните [от COVID-19]. Негативните последици от това могат да отекват много след ефекта от непосредственото свиване на инвестициите.”
Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН
Според доклада от ООН, в годините след пандемията е възможно да се наблюдава фокус върху изместването на производствените процеси от регионално към местно ниво, както и по-засилена конкуренция сред бизнесите, желаещи да се възползват от свиващия се размер на чуждестранните инвестиции. Много компании вероятно ще опитат да диверсифицират и доставчиците си.
Образът на безработицата в различните страни
САЩ
По данни на Bloomberg Economics, за шестте седмици предхождащи 25 април 2020 г., близо 28 млн. американци са подали заявление за безработица. Според експерти, поне 30% от тези съкращения се дължат на т. нар. “преразпределителен шок” – събитие, последно наблюдавано през Втората световна война и включващо трескавото обучение и преназначаване на съкратени кадри от страна на правителството и частните компании.
“В момента наблюдаваме гигантски преразпределителен шок. . . . [Рецесията] удари няколко сектора по различен начин. Някои от тях се облагодетелстваха от ситуацията, докато други се сринаха”.
Никълъс Блум, професор по икономика в Станфордския университет
Освен това, във връзка със засилената епидемична обстановка, от Федералния резерв предвиждат да оставят лихвените проценти непроменени (близо до нулата) до поне 2022 г.
Данни за безработицата в САЩ за 2020 г. | Източник: Bloomberg Economics
В доклада също така се предвижда заетостта в САЩ да започне да се възстановява с бързи темпове – ръст, който, обаче, ще бъде краткотраен, а след него все още ще останат милиони безработни хора.
Сред най-уязвимите позиции в страната са тези в сферата на туризма, както и тези при търговията на дребно, развлеченията, образователната система и здравеопазването. В някои случаи, пандемията би могла още повече да ощети малките магазинчета за стоки, чийто шанс да продадат продуктите си сега ще бъде дори още по-малък в сравнение с онлайн гиганти като Amazon.
По данни на Института за икономически изследвания Бекер Фридман към Чикагския университет публикувани през май, 42% от скорошните съкращения в страната се очаква да бъдат перманентни.
Канада
По данни от националното бюро по статистика, безработицата за месец април е била 13% – ръст от 5.2% спрямо март. Към месец май 2020 г., повече от 7.2 млн. канадци са поискали обезщетения за безработица.
Япония
Безработицата в страната на изгряващото слънце нараства с по-бавни темпове от другите страни в Г-7. През март, безработицата бе оценена на 2.5%, или 1.76 млн. души – “едва” с 20 000 повече спрямо същия период за 2019 г. Въпреки това, в момента се наблюдава най-ниският брой свободни работни позиции в страната от три години насам, както и рязък ръст на хората, поискали спешни заеми поради това, че са били съкратени или пък заплатите са им били намалени.
Европа
По статистически данни за юни 2020 г., изготвени от статистическата служба на Европейския съюз “Евростат”, брутният вътрешен продукт на региона на тримесечна база се е сринал до -3.6% през първите три месеца на 2020 г. спрямо положителния ръст от 0.1%, отчетен за последното тримесечие на 2019 г. Сред най-пострадалите страни са Германия, Франция, Италия, Испания и Кралство Нидерландия.
Що се отнася до нивата на безработица, общият процент неангажирани служители в региона нарасна до 7.3% през април, или ръст от 0.2% спрямо март. Това означава, че през месец април близо 397 000 души в Европейския съюз са загубили работата си. В тази връзка, на 8 юни Управителният съвет на Европейската централна банка обяви, че ще запази лихвения процент за рефинансиране на 0.0%, какъвто е бил от 2016 г. насам.
Нека разгледаме в малко повече подробности как се справят с безработицата някои от страните-членки на Европейския съюз.
България
По данни на Агенцията по заетостта новорегистрираните безработни лица в периода 3 февруари – 21 юни 2020 г. са били 188 525. Паралелно с тях, за същия период 99 523 души от регистрираните в бюрата по труда са постъпили на работа.
Източник: Агенция по заетостта
През май, Националният статистически институт проведе за втори път кратко бизнес изследване сред нефинансовите предприятия, с цел да изследва ефекта на извънредното положение върху най-засегнатите сектори на икономиката в страната.
Източник: Национален статистически институт
По данни от проучването, 42.8% от анкетираните нефинансови предприятия посочват, че през май са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с април, 38.8% са посочили, че не е имало промяна в приходите от продажби, а за 18% е имало увеличение.
Разпределението по икономически дейности пък показа, че 54.8% от предприятията в икономически дейности „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ са изпитали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги. За индустрията този процент е 46.8%, за строителството – 39.3%, а за дейностите „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ – съответно 40.8%.
За месец юни 93.2% от анкетираните нефинансови предприятия прогнозираха, че ще продължат настоящата си дейност, 3.8%, че ще преустановят временно дейността си, а 1.6%, че ще прекратят изцяло дейността си.
Великобритания
Близо 2 млн. души са подали молба за основните помощи, Universal Credit, откакто в страната официално бяха предприети мерки срещу коронавируса. Четвърт от назначените кадри във Великобритания са се регистрирали по правителствената схема за задържане на работа, която гарантира изплащането на 80% от заплатите на служителите.
Към момента прогнозите за заетостта в страната са мрачни, особено що се отнася до авиационния сектор, където много авиолинии, включително British Airways, се видяха принудени да освободят съществена част от персонала си (близо 12 000 работни места в случая на BA).
Ирландия
В Ирландия, бюджетната авиокомпания Ryanair съобщи, че ще съкрати 15% от служителите си в световен мащаб (близо 3 000 работни места), след като COVID-19 принуди компанията да приземи самолетите си.
Франция
През май близо 10 млн. души в частния сектор на Франция са били издържани от държавата чрез правителствена схема за частично назначение, наречена chômage partiel.
“Това са повече от един служител на всеки двама и 6 компании на всеки 10.”
Мюриел Пенико Пено, Министър на труда
Сред френските компании с най-голям брой съкращения се откроява Renault, която през май освободи 15 000 работници в цял свят. Съкращаването на работните места идва като необходима мярка за плана на компанията да си осигури €2 млрд. евро под формата на спестявания през следващите три години. Френският президент Еманюел Макрон все пак побърза да успокои нагнетената обстановка като гарантира на служители в две от фабриките на Renault, че бъдещето им там е гарантирано.
Германия
Безработицата в Германия расте със значително по-бавни темпове от страни като САЩ, отчасти поради правителствената схема за субсидиране на заплатите на затруднените работодатели и служителите, работещи по краткосрочни проекти ( т. нар. курцарбайтъри). Въпреки това, безработицата продължава да нараства, като през април броят безработни е достигнал 373 000 души.
Италия
През март безработицата в страната спадна до 8.4% – най-ниската стойност за последните почти девет години. Правителството отдаде това на факта, че броят на активно търсещите си работа души е спаднал с 267 000 спрямо предходния месец, а нивото на безработица се отчита именно на база търсещите си работа хора. Италианският министър на икономиката Роберто Гуалтиери съобщи, че правителството е предвидило близо €75 млрд. като помощи за пострадалите семейства и компании.
Натискът върху правителствата нараства
Източник: unsplash.com | Фотограф: Nick Romanov
В момента правителства от цял свят неуморно се трудят над решения, които да помогнат на по-големите фирми да оцелеят и на служителите – да се ориентират към нови работни места, без същевременно да поощряват компаниите, чието възстановяване е отвъд финансовите им възможности и на този етап просто хабят ресурси.
Институтът за международна икономика в Питърсън заяви в свое проучване, че невижданият шок, предизвикан от коронавируса, би могъл да принуди правителствата да положат двойно повече усилия, за да опазят бизнесите и да защитят работната ръка, отколкото при една “по-нормална” рецесия.
Основната пречка е, че не съществува еднозначно решение за всички икономически казуси, свързани с COVID-19, тъй като различните причини за съкращаването на работни места изискват различни (и понякога противоречиви) политически реакции. Експерти също така предупреждават, че краят на противоепидемичните мерки би могъл да донесе със себе си още един преразпределителен шок, в случай че предпочитанията на потребителите се възстановят достатъчно бързо до степен, в която на компаниите ще им се налага да набират нови кадри.
Другият важен проблем е, че с нарастването на безвъзвратно загубените работни места, все повече безработни кадри постепенно ще губят своите умения, а това би довело до още по-задълбочена безработица – явление, което икономистите наричат “хистерезис”.
Във връзка с последното, според генералния секретар на Международната конфедерация на профсъюзите Шарън Бъроу, пандемията “разкри проблемните моменти, с които работещите хора и икономиката постоянно се сблъскват”. Той също коментира, че за постигането на “новото нормално” в сферата на заетостта “правителствата и гражданите ще трябва да сключат нови договорни взаимоотношения, подсилени от международната общност.“
На фона на случващото се в момента, експерти по пазара на труда считат, че мерките не трябва да се ограничават само до подобряване на системите за финансова безопасност, но и да гарантират, че позициите на наетите кадри отговарят на техните умения. Едно потенциално решение, предложено от икономистите от института в Питърсън, е въвеждането на субсидии върху заплатите на служителите, с цел по-бързото възобновяване на производствените процеси в периоди на криза.
В допълнение, организацията за икономическо сътрудничество и развитие призова за публични инвестиции по обучението и преквалификацията на безработните служители. Идеята на организацията е да подготви кадрите за следващата фаза на технологичната революция – процес, който неумолимо се ускорява във времена, в които все повече компании, от производители до търговци на дребно, са принудени да се адаптират към суровите условия на поствирусния свят като съкращават работни места.
***
Желаете да търгувате, но все още прохождате в света на глобалните пазари? Открийте демо сметка в Delta Trading – натрупайте солиден опит и изпробвайте и най-дръзките си стратегии в реална пазарна среда, без риск от загуба на реални средства.
