В първата част на статията разгледахме влиянието, което епидемията от коронавируса COVID-19 в Китай оказва върху икономиките на съседните държави (Япония, Сингапур, Малайзия, Индия). В тази ще обърнем внимание на индустриите, които се простират далеч от Китай.
Тъй като Китай произвежда всякакви стоки и компоненти за други стоки, налагането на карантина в Ухан, който е сериозен индустриален и транспортен център, и областта Хубей, както и цялостните транспортни ограничения, неизбежно се отразяват на производството на почти всичко – от смартфони, през автомобили, до лекарства.
Смартфони
Тази седмица гигантът Apple, който затвори част от магазините си в Китай още в началото на епидемията, съобщи, че очаква сериозни прекъсвания в доставките на iPhone, който се произвежда в Китай. В информацията до инвеститорите компанията понижи очакванията си за приходи през второто тримесечие на годината и предупреди, че „глобалните доставки на iPhone ще бъдат временно ограничени“.
Въпреки че всички партньори на Apple, произвеждащи смартфоните, отвориха фабриките, производството е по-бавно и „недостигът на iPhone временно ще повлияе на глобалните приходи“. Междувременно Foxconn, един от производителите на iPhone, обяви, че ще разшири производствените си мощности и ще започне да произвежда хирургични маски, заедно със смартфоните.
Медикаменти и медицински изделия
И докато временните проблеми с доставките на iPhone едва ли ще доведат до смъртта на някой, ситуацията е доста по-различна, когато става въпрос за медикаменти и медицински изделия. Китай, оказва се, е един от основните глобални производители на активни съставки за различни видове лекарства.
Публикация от миналата седмица на авторитетното американско издание Pharmacy Times посочи, че 40% от лекарствата за САЩ се произвеждат в Китай и Индия (Индия получава съставки от Китай) и 13% от активните вещества идват от Китай. Намаляването на производствения капацитет и забавянето на доставките заради коронавируса би могло да доведе до проблеми със снабдяването с медикаменти. В същото време може да се появят и проблеми с качеството.
Подобни притеснения има и в ЕС, като публикация на EU Observer твърди, че няколко държави-членки са призовали Европейската Комисия да вземе мерки, за да бъде избегнат евентуален недостиг на медикаменти и медицински изделия в ЕС. В отговор здравният комисар Стела Кириакидес информирала здравните министри, че Комисията следи ситуацията и засега няма повод за притеснения. „Ще бъдем бдителни и в случай на недостиг, ще вземем мерки“, каза тя.
Публикация на Reuters от по-рано тази седмица, обаче, цитира Йорг Вутке, изпълнителен директор на Търговската камара на ЕС, който коментирал по време на събитие в Пекин, че затрудненията в производството и доставките на лекарства, опаковки и активни вещества в Китай може да предизвика глобален недостиг на антибиотици и други лекарства.
Междувременно, редица медии от цял свят съобщават за глобален дефицит на медицински маски и защитно облекло. Това се дължи на факта, че по-голямата част от производството на тези продукти е в Китай и износът им е спрян, а останалите производители по светa нямат капацитета да задоволят търсенето, което е нараснало в пъти. Данните на Световната здравна организация показват, че глобалното търсене на маски и защитно облекло се е увеличило 100 пъти, а цените – 20 пъти.
Луксозни стоки
На фона на основателните притеснения за глобалните доставки на медикаменти и медицински изделия, несгодите на компаниите за луксозни стоки едва ли ще се отразят върху живота на обикновените хора, но в действителност става дума за огромни загуби.
Според последни данни на консултантската компания Bain & Company, китайските потребители генерират около 1/3 от приходите на индустрията на луксозните стоки у дома и в чужбина и харчат смайващите $100 млрд. годишно. Заради коронавируса, обаче, много компании затвориха магазините си в Китай, докато други работят със съкратено работно време, тъй като почти няма клиенти.
Така постъпи и британският моден бранд Burberry като затвори (временно) 24 от 64-те си магазина в Китай, а останалите работят с намалено работно време. Компанията отбеляза, че продажбите в Китай са спаднали съществено.
Положението с Capri Holdings, компанията-майка на Michael Kors, Versace и Jimmy Choo, е подобно. По-рано този месец тя обяви, че намалява очакваните си приходи за тримесечието със $100 млн., докато повече от половината от 225-те ѝ магазина в Китай остават затворени. В останалите почти няма посетители и продажби.
Kering Group, която притежава марките Balenciaga, Gucci, Alexander McQueen, Yves Saint Laurent, Brioni, Ulysse Nardin и др., също обяви, че временно затваря магазините си в Китай.
Автомобилна индустрия
Освен на луксозни стоки, Китай е и най-големият пазар на автомобили и един от най-големите производители на автомобили (местни и чуждестранни марки) и авточасти. Коронавирусът се отразява и на тази индустрия.
Данни сочат, че през януари продажбите на нови коли в Китай са били малко под 2 млн. и са се понижили с 18%, като се очаква да продължат да падат. Но това е по-малкият проблем на автомобилната индустрия.
Освен част от китайските фабрики на глобални марки като Toyota и Honda, които временно затвориха заради карантината, същото се случи и с производителите на авточасти. А ефектът от това е глобален и автомобилни заводи в цял свят – Fiat Chrysler в Сърбия, Nissan в Япония, Hyundai и Renault в Южна Корея, General Motors в САЩ – намаляват или направо спират производството, защото им липсват части, произвеждани в Китай, докато Jaguar Land Rover е бил принуден да „внася авточасти в куфари„ за фабриките си във Великобритания.
Въпреки че повечето китайски фабрики обявиха, че ще започнат работа през тази седмица, не е ясно колко от тях са го направили. Данни от миналата седмица сочат, че от 183 завода за авточасти в Китай, работят едва 59. Междувременно, анализаторите се въздържат от прогнози относно колко бързо ще се възстановят доставките и ще се нормализира производството. А някои производители на автомобили и авточасти като BYD Co. и Guangzhou Automobile Group Co., подобно на Foxconn, започнаха да произвеждат и хирургични маски.
Друг голям губещ от кризата в Китай са авиокомпаниите. Още в началото на епидемията авиопревозвачите започнаха да ограничават броя на полетите или директно да отменят линиите до и от Китай. Миналия петък Асоциацията на международния въздушен транспорт (IATA) предупреди, че годишните загуби на авиокомпаниите от коронавируса могат да загубят близо $30 млрд., като най-тежък ще бъде ударът за компаниите в региона на Азия и Тихия океан. IATA предвижда също, че за пръв път от десетилетие глобалното търсене на самолетни билети ще намалее.
По всичко личи, че за разлика от предишни епидемии от заразни болести, COVID-19 ще предизвика по-сериозни сътресения в глобалната икономика и това са само някои примери за неговия ефект. Въпреки че засега реакциите на пазарите са смесени, е сигурно, че инвеститорите и анализаторите внимателно следят ставащото в Китай и се опитват да преценят как събитията там ще се отразят върху глобалния бизнес.
***
Желаете да търгувате, но все още прохождате в света на глобалните пазари? Отворете демо сметка в Delta Trading – натрупайте солиден опит и изпробвайте и най-дръзките си стратегии в реална пазарна среда без риск от загуба на реалните ви средства.
