Източник: Dreamstime
Време за четене: 5 минути
Шестдесет и два процента. Деветдесет и четири цяло и пет процента. Деветдесет и седем процента. През последните месеци обнадеждаващите данни за ефикасността и одобрението на няколко ваксини дадоха надежда, че потискащото присъствие на SARS-CoV-2 е на път да се изпари по-рано от предвиденото.
Но дали това наистина е така, или от края на пандемията все още ни делят дълги месеци или дори години?
През декември пороят от обнадеждаващи новини подтикнаха Великобритания да даде пример за подражание като започне най-голямата кампания за ваксиниране на населението в своята история, като за целта използва ваксините на Pfizer-BioNTech и на AstraZeneca.
Останалата част от света бързо последва примера ѝ, като САЩ и няколко от по-богатите държави в ЕС вече са направили предварителни заявки за близо четири милиарда дози и имат възможността да закупят още пет милиарда на текущите пазарни цени. В същото време, все още знаем твърде малко за всяка от ваксините, а това, което знаем, го получаваме директно от производителите.
Съвсем обяснимо, последното кара някои хора да се съмняват в действителната ефикасност на ваксините и в истинските подбуди на правителствата, които са се нагърбили със задачата да ги доставят. В тази статия ще разгледаме принципа на действие на ваксините, как компаниите в сферата успяха да постигнат толкова високи нива на ефективност, както и какви други предизвикателства стоят на пътя към глобалната имунизация.
Как COVID-19 ваксините действат на практика?
Преди да се впуснем в дълбоки анализи на клинични данни, нека първо разгледаме как вирусът успя да достигне всички точки на света.
Коронавирусите не са нищо ново, но това, което превръща текущата разновидност в сериозен проблем, е способността ѝ да поема пълен контрол върху човешките клетки в организма. За целта, COVID-19 първо навлиза в тялото на приемника през носа, устата или очите.
След като вирусът се добере до клетките, той започва активно да отделя своята т. нар. рибонуклеинова киселина или РНК – нуклеинова киселина, съдържаща се във всички живи клетки. В един здрав организъм, ролята на РНК е да бъде посредник между човешкото ДНК и клетките в организма и така да стимулира производството на протеини. РНК-то на COVID-19, от своя страна, действа като своеобразно ДНК на вируса. Веднъж щом навлезе в тялото, чуждото РНК обърква клетките и те го приемат за човешко РНК.
Веднъж въведени в заблуда, клетките са препрограмирани да произвеждат още от генетичния материал на вируса, като по този начин се превръщат в ефикасни копирни машини за COVID-19. Именно по този начин вирусът успява да се разпространи из цялото тяло на приемника и да се предаде на други хора чрез слюнка и други телесни течности.
Тук на помощ идват ваксините
Одобрените ваксини на Moderna и Pfizer-BioNTech пренасят определен генетичен код, който след това достига до имунната ни система чрез т. нар. информационна РНК, или иРНК.
След като този коктейл бива инжектиран в човешкото тяло, той достига до клетките ни и им помага да изготвят фрагменти от шиповете, намиращи се на повърхността на коронавируса. По този начин имунната система успява да създаде ефективни антитела, с които да отблъсне натрапника. Фактът, че както Moderna, така и Pfizer са постигнали подобни резултати без никакво сътрудничество между тях подсказва, че тази обещаваща технология би могла значително да ускори бъдещия производствен процес на ваксини.
„С помощта на тази технология, бъдещите фармацевтични компании ще могат да разработват ваксини срещу почти всяка инфекциозна болест – както срещу съществуващи патогени, така и срещу бъдещи, неизвестни към момента зарази, в пъти по-бързо от преди“.
Золтан Кис, научен сътрудник в Импириъл колидж в Лондон
Все пак, не всички компании са избрали да работят по иРНК технология. Ваксината на AstraZeneca, например, е създадена с помощта на модифициран вирус, предаващ се по шимпанзета. Други производители пък работят по техни собствени формули.
Колко бързо действат ваксините след прием?
“Бързото одобрение на ваксини може да доведе до по-ниска (или) по-краткотрайна защита, отколкото иРНК ваксините иначе биха могли да предоставят.“
Клер-Ан Зигрист, ръководител по ваксинология и имунология в Университетската болница в Женева
Колко големи са шансовете на някого да се противопостави на COVID-19 най-вероятно ще се свежда до това дали е получил иРНК ваксина или не, както и дали този човек е бил инжектиран с две поредни или само с една доза от продукта.
иРНК ваксините на Pfizer и Moderna, например, са с докладвана ефективност на защита от 95%, докато ваксината на одобрената във Великобритания AstraZeneca може да предостави между 60% и 90% защита при инжектирани две дози.
Разработват се и други ваксини с обещаващи резултати, които не са базирани на иРНК. За такава, например, се смята китайската ваксина CoronaVac, за която, след проведено предварително клинично проучване в Индонезия, се твърди, че може да предостави до 97% защита срещу COVID-19.
Според Американската администрация по храните и лекарствата, данните, предоставени от Pfizer и Moderna, сочат, че ваксините започват да предлагат частична защита срещу вируса около две седмици след първата ваксинация.
Нови щамове на COVID-19
Тъй като SARS-CoV-2 се явява РНК вирус, той има навика да мутира веднъж почти всеки месец. Причините за това са няколко и включват:
– Мутация вследствие на действието на определени медикаменти
– Мутация с цел заобикалянето на изградените от имунната система антитела
– Грешки в генетичния код вследствие на многобройните копия на вируса
От казаното по-горе е съвсем логично да се предположи, че тези мутации, като щамът, открит наскоро във Великобритания, би обезсмислил всякакви опити за ваксинация. Добрата новина тук е, че мутациите по всяка вероятност не занижават ефективността на ваксините, тъй като всяка една от тях е създадена така, че да помага на имунната ни система да се справя с вируса, дори и да няма изградени антитела срещу нови щамове.
Последното е възможно тъй като, освен антитела, и трите одобрени ваксини стимулират и изграждането на специфични Т-клетки – бели кръвни клетки, “обучени” да унищожават конкретно този коронавирус. Надеждите са, че “паметта” на тези клетки е по-дълготрайна от тази на антителата и ще предлагат по-добра защита срещу COVID-19 дори когато в организма вече няма антитела и или когато се сблъскваме с мутирали щамове.
Имат ли ваксините странични ефекти?
Считано от януари 2021 г. ваксините на Модерна и Pfizer-BioNTech са вече официално одобрени за ползване в САЩ и в Европа, а Великобритания одобри и продукта на AstraZeneca като допълнителна мярка за бързото справяне със ситуацията там.
Според Европейската агенция по лекарствата (EMA), най-честите нежелани реакции, съобщени от ваксината на Moderna, включваща две инжекции през 28 дни, обикновено са леки до умерени и отшумяват броени дни след ваксинацията. Те включват:
– Болка и подуване на инжектираното място
– Обща отпадналост, студени вълни или симптоми, наподобяващи треска
– Главоболие, мускулни и ставни болки
Подобни симптоми са докладвани и при клиничните проучвания на Pfizer и AstraZeneca. Обикновено, всичко това е нещо съвсем типично за ежегодните грипни ваксини и говори за това, че продуктът работи усърдно, за да подпомогне имунната ни система. Освен това, нито един от участниците в клиничните тестове на Moderna и Pfizer не се е разболял сериозно вследствие на инжектираната ваксина.
Създаването на перфектните ваксини е само началото
Въпреки че светът е крачка по-близо до края на пандемията, високоефективните ваксини сами по себе си няма да бъдат достатъчни за разрешаването на други належащи проблеми, като липсата на достатъчно клинични данни, общото недоверие към правителствата и големите фармацевтични компании, договарянето на справедливи пазарни цени и исполинската задача да бъдат произведени и разпределени милиарди дози по света.
Клинични притеснения
Дори и след като на пазара бяха пуснати няколко ваксини, все още има много неизвестни, които трябва да бъдат разгадани, преди да се предприемат усилия за масова ваксинация. Например, все още не знаем каква защита дават ваксините на тези, които са изложени на най-голям риск от заразяване, като възрастните хора или хора с хронични заболявания.
Обществено недоверие
Въпреки че почти всички производители на ваксини са се заклели да не укриват никакви данни, повторното затягане на мерките от правителствата по света накара някои да загубят вяра в системата, особено като се има предвид, че почти всичко, което знаем за ваксините, идва под формата на прессъобщения или интервюта в медии.
Много лекари се отнасят скептично и към светкавично бързия процес на одобрение, през който изглежда преминават всички ваксини срещу SARS-CoV-2, и изразиха своите опасения, че никоя от тях все още не е тествана от независими експерти, които да потвърдят (или опровергаят) докладваните нива на ефективност и твърденията на производителите, че никоя от ваксините не предизвиква сериозни странични ефекти.
Ценовият фактор
Цената за една доза се превърна в оживена тема още откакто различните производители започнаха да се трудят над първите ваксини. Към момента AstraZeneca се е ангажирала да предостави ваксината си на достъпни цени за всички страни по света, независимо от икономическото им възможности. За съжаление, Pfizer и Moderna все още не са направили такова изявление и планират да продават ваксините си от между $10 и $50 за доза (Moderna) и $20 долара за доза (Pfizer).
Логистична главоблъсканица
На практика заличени от пандемията, авиокомпаниите по света сега са призовани да станат главният дистрибутор на ваксини. Безпрецедентната задача по доставянето на милиарди дози в световен мащаб е допълнително утежнена от намаляващия брой действащи самолети.
Друго усложнение се крие в условията за съхранение на всяка ваксина. Докато продуктът на AstraZeneca може да се държи в обикновен хладилник до шест месеца, ваксината на Pfizer трябва да се съхранява при изключително ниската температура от -70 по Целзий. След пренасянето, ваксината може да се съхранява в хладилник едва до 5 дни. Ваксината на Moderna, от друга страна, трябва да се транспортира при -20 по Целзий и може да се съхранява в хладилник за около месец, преди да срокът ѝ на годност да изтече.
Заключение
Към момента бързото производство и одобрение на ваксини срещу COVID-19 е печеливша стратегия поради две причини. От една страна, това показва, че регулаторите са склонни да одобряват и ваксини, които са доста под нивото на защита от 95%, предлагано от Pfizer-BioNTech и Moderna. Бързият процес по одобрение също така ще засили конкуренцията в сектора, а това би довело до спад в производствените и пазарните цени на ваксините.
Но докато появата на нови ваксини на пазара бавно, но сигурно ни води към постигането на заветния стаден имунитет, основният проблем, пред който е изправен светът сега, освен здравните опасения, общественото недоверие и логистичните кошмари, е недостигът на квалифициран персонал в местните центрове за ваксинация в някои региони, както и реалната опасност от пренасищане на пазара.
***
Разширете портфолиото си със CFD върху акциите на водещи производители на COVID-19 ваксини, като Pfizer, AstraZeneca, Amgen, Gilead Sciences, GlaxoSmithKline, Inovio Pharmaceuticals, Johnson & Johnson, Novavax и други.
Открийте демо сметка с Delta Trading днес и тествайте стратегиите си в реална пазарна среда, без риск от загуба на реалните ви средства.
