Източник: Делтасток
Люлеещите се пазари, обезпокоени от ширещата се епидемия от новия коронавирус, в понеделник понесоха още един удар. Цените на петрола се сринаха с над 25%, бележейки най-големия спад от 1991 г., когато цените намаляват с над 1/3 в началото на операция „Пустинна буря“ и нахлуването на САЩ в Ирак.
Сривът на петрола, от своя страна, предизвика панически разпродажби, значителен спад на всички пазари и дори временно спиране на търговията на най-големите американски индекси.
Въпреки че до края на търговската сесия в понеделник повечето пазари възстановиха част от загубите си, а цените на петрола се покачиха с 5%, обнадеждени от обявените икономически стимули и мерки за борба с коронавируса, остава въпросът какво предстои.
Катастрофата започна с „войната“ между Саудитска Арабия, лидер на ОПЕК, и Русия, лидер на ОПЕК+ – организация, включваща ОПЕК и други страни, добиващи петрол. Двете държави не можаха да постигнат споразумение за намаляване на добива с цел стабилизиране на цените, които през последните няколко седмици спадаха поради намаляващото потребление и коронавируса.
Вместо това, през уикенда и Саудитска Арабия, и Русия обявиха, че възнамеряват да увеличат производството и практически да залеят с петрол пазара, който и без това е презадоволен. През април Саудитска Арабия ще увеличи производството до над 10 млн. барела на ден, при около 9.7 млн. за предишните няколко месеца. В допълнение, кралството съобщи, че ще предложи отстъпки от цената на петрола през следващия месец.
Според редица анализатори основната причина за нежеланието на Русия да намали производството си е намерението ѝ да навреди на американските производители на шистов петрол, които оперират с нисък марж. На този етап, изглежда, Русия, която оповести, че може да издържи на ниски петролни цени „доста време“, постига целта си.
Цените на акциите на големите американски енергийни компании се сринаха. В понеделник акциите на Exxon загубиха повече от 12% – най-големият еднодневен спад от октомври 2008 г., когато последната финансова криза беше в разгара си. Акциите на Chevron паднаха с над 15% – най-голямата загуба от „Черния понеделник“ през октомври 1987 г.
„През уикенда компаниите си направиха сметките и шистовият добив минава в режим на оцеляване по отношение на капиталовите разходи и дейности“, каза Дан Йергин, вицепрезидент на IHS Markit, цитиран от Reuters.
Според Робърт Джонстън от консултантската компания Eurasia Group, Русия отдавна се опитва да сложи прът в колелото на американската шистова индустрия, която превръща Щатите в нетен износител на петрол и укрепва влиянието на страната по света. Според него сегашното неразбирателство между Саудитска Арабия и Русия за количествата петрол е именно опит на Русия да навреди на САЩ.
„Но е винаги трудно да се заяждаш с Русия и Путин“, каза Джонстън пред CNBC. „А сега имаме състезание между Русия и Саудитска Арабия кой ще мигне пръв. Мисля, че то ще продължи известно време . . . поне два-три месеца.“
Каквото и да стане, и колкото и да продължи петролната война между Русия и Саудитска Арабия, перспективите не са розови.
„Прогнозата за петролния пазар е по-мрачна и от тази през ноември 2014, когато за последно имаше подобна ценова война, защото сега тя се комбинира със значителния спад в търсенето заради коронавируса“, отбелязват от Goldman Sachs.
Според предвижданията на JPMorgan петролът сорт „Брент“ ще струва средно $37 за барел през второто тримесечие и $42 през третото. Това е в случай, че Саудитска Арабия произвежда по 10.2 млн. барела на ден през следващите тримесечия, което е с половин милион барела повече от настоящите 9.7 млн. При този сценарий средната цена за цялата година ще бъде $44 за барел. Но ако Саудитска Арабия произвежда 11 млн. барела на ден, до края на 2020 г. средната цена ще падне до $39 за барел.
***
Търгувайте CFD върху петролни фючърси и акции в реални пазарни условия с безплатна тестова сметка от €10 000.
