Ричард Денис
„Винаги съм казвал, че можете да публикувате моите правила за търгуване във вестника и никой няма да ги следва. Ключът към успеха е постоянството и дисциплината. Почти всеки може да направи списък с правила, които са 80% толкова добри колкото ние обучаваме хората. Това което те не могат да им дадат обаче, е увереността да се придържат към тези правила, дори когато нещата стават много зле.“
Ричард Денис или още познат като „Принцът на пода“ е роден в Чикаго през 1949 година. През 70-сетте, Денис взима назаем 1 600 долара, от които 1 2000 похарчва за място на Средноамериканската стокова борса, а останалите 400 долара използва, за да търгува. Няколко години по-късно, през 1973, капиталът му вече е достигнал 100 000 долара. Малко преди да навърши 26 години, Денис натрупва печалба от половин милион долара търгувайки соя.
За разлика от другите трейдъри по това време, Ричард държал позиции за по-дълги периоди, преодолявайки краткотрайните колебания. Той вярвал, че успехът на финансовите пазари може да бъде предаден и научен от другите и създал т. нар. експеримент на Костенурките, в който обучавал как да се прилага стратегия за търговия в тренд. По думите на Ръсел Сандс, един от „костенурките“, хората в експеримента общо са спечелили над 175 милиона в рамките на пет години.
Уорън Бъфет
„Преди много време Бен Греъм ме научи, че цената е това, което плащаш, а стойността е това, което получаваш. Независимо дали говорим за чорапи или акции, обичам да купувам качествена стока на намалена цена“.
Бъфет е един от най-известните инвеститори в света на финансовите пазари и главен изпълнителен директор на Бъркшир Хатауей, в която инвестирал още през далечната 1962 година.
„Интелигентният инвеститор“ на Бенджамин Греъм подсилва интереса на Бъфет към инвестирането и той записва да учи в бизнес училището на Колумбийския университет, където Греъм преподава. Бъфет е стойностен инвеститор и инвестира в различни компании, дори такива, в чиято сфера не е експерт и Бъркшир е добър пример за това.
Джордж Сорос
„След като осъзнаем, че погрешното схващане е човешко състояние, тогава няма защо да се срамуваме от това, че сме сгрешили, а само от това, че не сме успели да поправим грешката си.“
Джордж Сорос е роден в Будапеща през 1930 година. На 17 години заминава за Англия и завършва London School of Economics. Първо работи в търговска банка, а четири години по-късно заминава за САЩ. Там той развива своята „Теория за рефлексивността“, в голяма степен повлияна от философията на Карл Попър.
Сорос набира популярност с реализираните печалби от спекулативни сделки с валута през 1992. През 1990 Великобритания става част от Европейския валутен механизъм и всичко върви добре, докато през 1992 много страни не започнат да увеличават лихвените си проценти, за да компенсират нарастващата инфлация. Английската банка не се съгласява да повиши своят лихвен процент поради влошени икономически условия. Мениджърът на хедж фонда – Станли Друкенмилър и Сорос виждат възможност в слабостта на паунда и го продават за 10млрд долара. След напускането на Великобритания от ЕВМ, паундът се обезценява и фондът на Сорос печели 1.1 млрд. долара.
Стeнли Друкенмилър
„Винаги съм обичал да играя игри и признавам: инвестирането е една голяма игра. Трябва да си решителен, непредубеден, гъвкав и конкурентноспособен „
Станли е американски инвеститор и фонд мениджър, който е бил главният портфолио мениджър на Сорос в Quantum Fund от 1988 до 2000. През 1981 година основава собствена компания – Duquesne Capital Management, а след като напуска Сорос й посвещава цялото си време. През 2010 Друкенмилър се оттегля от финансовите пазари, приключвайки 30-годишната история на компанията си, отбелязвайки, че не е лесно да реализираш високи печалби, докато менажираш големи суми средства. Стилът на търговия на Станли е подобен на този на Сорос.
